ИЗЛЀВРЯМ СЕ, -яш се, несв.; излѐвря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Неодобр. Излягам се, протягам се неприлично, разкривено. – Ами ти какво си се излеврил на топло като бей? – приятелски се пошегува той. Ст. Марков, ДБ, 46. Смирено застана велможата пред Шеремет бег, а той беше се излеврил на миндера, дори не дигна пръст към чалмата да отвърне на поздрава му. Ем. Станев, А, 215.